Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2443
Разказаха ми нещо, което ме замисли.
Във войната в Украйна руската артилерия действа по класическия начин от Втората световна война. Дислоцира се батареята, приготвя се за стрелба и чака заповеди от комбата по какво да стреля. Право на избор къде да се дислоцира, по кого да стреля и т.н. няма – прави се каквото е заповядано. Без заповед само се отбранява, ако я атакуват. (Ако не ѝ е забранено и това.)
Украинската артилерия е пръсната на малки единици – често дори само едно оръдие. Имат (доста голям) район, в който да се дислоцират – те си избират къде точно, кога и къде да се местят и т.н. Централни заповеди почти няма. Вместо тях има приложение за смартфони. Операторите на дронове въвеждат в него координати на забелязаната цел, оръдейците – данни за позицията си, и приложението моментално им дава данни за поставяне на оръдието, за да бъде ударена конкретната цел с висока точност. Стрелят по нея на които оръдия е в обсега и според важността ѝ. Децентрализирано управление на огъня.
Като резултат украинската артилерия често дори успява да надмине руската като ефективност и резултатност. Въпреки че е няколко пъти по-малка, и с изключение на доставените от Запад към 10% от оръдията ѝ, по-стара и по-хилава от руската. Унищожението на руската армия при опитите ѝ за създаване на плацдарм през Сиверски Донец го демонстрира изключително убедително… А в същото време е много по-малко уязвима от руската – единично оръдие се мести и крие много по-лесно, поразява се със стандартна артилерия много по-трудно и т.н.
А толкова ли са изостанали руснаците, че не прилагат същото? Нямат ли си кадърни програмисти?
О-хо-хо! Имат, и още как! 98% от ботнетовете са реализирани и контролирани от руснаци. Вярно е, не от случайни киберкримки, а от поделение 26165 на ГРУ – хакерите на руската армия. Но това ги прави не по-малко, а по-достъпни за военни цели. А киберпрестъпността печели и плаща доста, лесно наема качествен талант, иска се изключително майсторство, за да си водещ сред нея. Очевидно хакерите на ГРУ са.
А защо тогава не го правят?
Защото подобно приложение би нарушило принцип номер едно на руската армия – тя е, за да изпълнява заповеди. В нея личната инициатива се поощрява единствено когато е в изпълнение на конкретна заповед, и дори тогава не винаги. Във всички други случаи се хвали на думи и наказва на дело.
А това е заради един фундаментален факт. Под „капиталистическата“ боя Русия продължава да е феодална държава.
Например в нея изгодните бизнеси се водят юридически собственост на съответните олигарси, но реално са тяхно ленно владение, дадено им за вярна служба. В момента, в който „сеньорът“ прецени, че друг би му служил по-добре, владението преминава в „собственост“ на този друг, срещу непублична сума (като правило нула). Ако настоящият му „собственик“ не е наясно със системата – примерно се заблуждава, че бизнесът е наистина негова собственост – му се случва каквото ще му докаже грешката му (Ходорковски, anyone?). Подобно е положението и с всички други видове „владения“ – високи постове, привилегии и т.н.
Размерът и важността на „владението“ се определя от точно едно нещо – до каква степен „собственикът“ му е над закона. Това не винаги съвпада с обичайните представи. Например типичният армейски генерал командва като минимум бригада, няколко хиляди войници и огромно количество бойна техника, а лейтенантът от „службите“ често няма нито един подчинен и единственото му оръжие е един пистолет. Ако обаче лейтенантът изкомандва генерала да му пази колата, генералът ще го изпълни на мига, въпреки че лейтенантът официално е много далеч под него в йерархията. Просто „службите“, като реално политическа полиция, са благородническа категория безусловно над всички други, тъй като са по-доверени на властта от всички други. Съответно идеята, че можете да им се опънете за нещо, или да ги съдите, би разсмяла нормалния руснак.
Затова за Русия безпрекословното подчинение в армията е от върховна важност. Заради тежкото си въоръжение армията е по-силова институция дори от „службите“, а в същото време е много по-малко доверена на феодалната върхушка. Позволи ли се в нея култура на самоинициатива, върхушката е под заплаха, по-страшна от външните врагове. За всяка феодална върхушка най-страшният ѝ враг е простолюдието, което тя тъпче – а армията е набрана предимно от него… Затова подобна гъвкавост, базирана на самоинициатива, няма да бъде допусната в руската армия дори при риск за загуба на войната.
Накратко, Русия е феодализъм с тънък до прозрачност слой капиталистическа боя отгоре. Докато Украйна е доста несъвършена и дори с феодални остатъци демокрация, но все пак по-скоро демокрация. Затова тя може да си позволи да даде свобода на инициативата на бойците си – може да разчита на лоялността им. Докато Русия няма как да посмее да ѝ разчита.
А свободата на инициативата и гъвкавостта при изпълнение на задачи са огромни предимства в съвременната война. На теория най-ефективното ѝ постижение, интеграцията на видовете оръжия и родовете войски, е чисто командна задача. На практика обаче, подобно на икономиката, съвременната военна обстановка е твърде сложна и динамична, за да може да бъде обхваната адекватно от централизирана командна система. Съответно делегирането на инициатива и децентрализирането на действията носят огромен плюс. През 1982 г. Израел успява да разгроми многократно по-многобройните арабски армии основно защото позволява инициатива и децентрализиране на действията. Това, че израелската армия е въоръжена със западно оръжие, а арабските с руско, също е фактор, но с по-малко значение.
Ето затова Украйна, въпреки че има няколко пъти по-малки човешки и военни ресурси от Русия, има отлични шансове да спечели тази война. Тя е по същество война на капитализма срещу феодализма. Виждали сме я неведнъж, и на военния фронт, и на икономическия, и на социалния. Знаем как свършва.
А и не е зле да се замислим над още нещо. През 2014 г. Украйна успя да изкара от властта част от руските агенти там. Малко, но все пак. Като резултат, за само 8 години доста украинци стигнаха дотам да карат коли, които по българските критерии изглеждат луксозни. И завистливите ганьовци ги плюят за това. Вместо да се замислят защо те не карат такива – и какво е нужно, за да получат един ден тази възможност.
Всъщност, не за да я получат те – за да я получим всички в България… Те няма да го проумеят. Ако бяха способни на това, нямаше да са завистливи ганьовци. Но може би ние, които смятаме себе си за извън тази група, е добре да вземем мерки по въпроса.
” to my colleagues, and have a coffee while asking all your serverless questions. You can find all the upcoming AWS Summits in the events section at the end of this post.
