Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4298

„Реформа в службите“ е интуитивно ясно какво цели – службите да спрат да се занимават с компромати и активни мероприятия, а да се фокусират върху разузнаване, контраразузнаване и национална сигурност. Но немалко хора, с право, питат за конкретика.

Та ето една от многото теми, по които трябва реформа: електронен обмен на класифицирана информация и съответната криптографската сигурност.

Класифицирана информация (държавните тайни и информацията, чието изтичане би застрашило сигурността на страната) има три нива: поверително, секретно, строго секрерно. Информация с ниво „секретно“ и „строго секретно“ в България се обменя само на хартия (освен ако не е с партньори в ЕС и НАТО, за които има електронна система). От много отдавна трябва да има електронен обмен, но това не се случва.

ДАНС разполага със система за обмен на класифицирана информация до ниво „поверително“, но липсват т.нар. криптори, които ДАНС да сертифицира за по-високи нива.

Какъв е проблемът да се обменя на хартия (с т.нар. секретни куриери).

На първо място удобството за работа. Което пряко влияе на ефективността. Наскоро, напр., приехме поправка: искания за СРС да се издават от регионални началници в МВР, защото иначе едни куфари с класифицирани документи пътуват до София за подпис).

Но също така: ограничаване на рисковете в работата на разузнавачите зад граница, които са поставени в невъзможност да си вършат работата сигурно и законосъобразно; ограничаване на рисковете при преноса от куриери; възможности за предаване на класифицирана информация в почти реално време, когато времето е важно.

За да стане това има две опции: разработване на криптори в България и адаптиране на криптори на европейски производители.

Крипторите са устройства, които се слагат в двата края на комуникационния канал („кабела“ най-грубо казано), които криптират комуникацията и я правят нечетима за всички извън тези, които имат сертифициран криптор с правилните ключове.

Да направим български такива е скъпо – държавата трябва да възложи на някоя фирма да ги разработи, но това е доста работа, и дори да има фирма с подходящата експертиза, устойчивостта на това решение е под въпрос. Затова и не се случва вече десетилетия.

Другата опция е са адаптира криптор на западна компания, като моето предложение е българските алгоритми да се насложат върху стандартните (напр. AES), за да е защитена информацията в случай на пробив/backdoor в един от двата. Така ще е и доста по-евтино.

И този подход не е безрисков – може да прочетете историята на Crypto AG, чрез чиито криптори ЦРУ е чело класифицираната информация на други държави, но в днешно време криптографията е доста по-развита и конвенционалните алгоритми за симетрично криптиране дават висока сигурност. Аз бих отишъл и по-далеч, като изследвам възможностите за ползване на асиметрична криптография, но това става твърде експертен разговор.

За целта, обаче, трябва промяна в закона за ДАНС, а преди промяната – сериозна дискусия, за да сме сигурни, че ще има резултат.

Дори тези много технически въпроси имат отношение и към ефективността на работата и към рисковете за корумпиране на системата.

Та, като казваме „реформа в службите“ имаме предвид много конкретни неща, които обаче (разбираемо) биха били скучни на широката публика. Но целта е ясна: ефективни служби, които се занимават с разузнаване и контраразузнаване, а не със създаване на политически интриги.

Материалът Реформа в службите: електронен обмен на класифицирана информация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4296

Преди две седмици споделих всички отговори, които с колегите от Да, България получихме на въпроси, свързани с Нотариуса и Осемте джуджета. Но също толкова интересни са исканията за информация, на които не получихме отговор, нито в срок, нито много отвъд сроковете, или получихме отказ.

Комисията за противодействие на корупцията (КПК) отказа да предостави материали от разпитите на Нотариуса и другите лица от разследването на Антикорупционния фонд, въпреки, че според Сотир Цацаров такива има, и не е ясно дали има образувано досъдебно производство. КПК имаше два възможни отговора: „има образувано досъдебно производство и материалите са следствена тайна“ или „няма образувано, заповядайте материалите“. Те избраха трети подход: снишаване.

КПК отказа да предостави информация и дали има СРС-та, които е прилагала, и които след това не са използвани в досъдебни производства (т.е. ползвани са за компромати и „държане“ на подслушваните лица). Отказа да отогвори и дали има преписки срещу административни ръководители в съдебната система. Не вярвам толкова да ги е затруднило преструктурирането, че да не могат да съберат тази информация трети месец.

Софийска градска прокуратура над месец не ни предоставя протоколите от случайното разпределение на прокурор Йордан Петров, който все се пада по досъдебните производства, свързани с Нотариуса и Осемте джуджета (и като бонус – срещу Радостин Василев).

МВР пък не ни казва как се е стигнало до задържането на Кристиан Христов точно преди да даде пресконференция в БТА – дали има разпореждане на прокурор, то с каква дата и час е, и дали задържането е било в хипотеза на неотложност (защото, може би помните, Христов щеше да изнесе интересна информация на пресконференция, което ГДБОП с ръководител Калин Стоянов осуети).

МВР отказа и да признае, че Нотариуса е бил техен сътрудник, като наруши Закона за защита на класифицираната информация.

Софийски градски съд не отговаря дали заместник-предстедателят е имал достъп до исканията за СРС срещу Нотариуса, за да го предупреждава за тях, както се твърди в медийна публикация и дали има проверка за злоупотреби в тази връзка.

ДАНС за трети път отказва да каже броя случаи, в които магистрати са били в обхвата на техни разработки – след първия отказ изтече документ, след втория отказ председателят каза в парламента, че „протичали магистрати“ в разработката им. Но и третият път отговорът е „ние не се занимаваме с магистрати“.

А Върховна прокуратура отказа да отговори дали прокурор именно от върховната прократура (по времето на Гешев) е образувал досъдебното производство по „Осемте джуджета“, като още чакаме справката за престъпленията, по които върховната прокуратура е прилагала необичайна практика да образува общо около 60 досъдебни за последните 10 години.

Когато имат какво да крият, институциите не отговарят, а дори когато го правят, отговорите нерядко са проформа. Законите се изкривяват, за да се подпомогне това криене (злоупотребява се с класифицирана информация, следствена тайна, търговска тайна и „липса на данни“).

И това е криене на информация от народни представители. В някои случаи е видно, че правоохранителните органи работят не за гражданите, а за „паралелната власт“.

И мисля, че всички сме съгласни, че това трябва да спре. Нужни са много промени, а те стават бавно. Но трябва и могат да станат.

Материалът Отказите на институциите да отговарят за Нотариуса и Осемте джуджета е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-6-11-may/

Пак сме в предизборна кампания. Както е тръгнало, може би тя няма да е последната за годината. И пак сме поставени пред множество избори. Нямам предвид, че гласуването ще е 2 в 1 (за национален и европейски парламент), а че ще избираме между демократично развитие и путинизъм, между работещи институции и мафиотска държава. И ще трябва да определим къде сме по скалата между безкомпромисната принципност и безпринципните компромиси.

В Деня на Европа, който хората с проруска ориентация отбелязват като Ден на победата, някои не пропуснаха да припомнят къде са в политическата координатна система. Президентът Румен Радев се включи в несъгласувано със Столичната община шествие на т.нар. Безсмъртен полк, на което се вееха руски знамена и се виждаше знакът Z. Кметът на Дупница (от БСП) окачи руски знамена на пилоните на общината и огласи центъра на града с патриотични руски песни. Мая Манолова и Ваня Григорова пък написаха с червен спрей на оградата около полуразглобения Паметник на Съветската армия „Тук пак ще има паметник“. Странно нещо е историята. Когато по време на Френската революция бунтовниците събарят Бастилията, слагат табела на мястото ѝ: „Тук ще се танцува.“ А нашите пишман леви революционери искат да ни върнат в „бастилията“ на миналото, въпреки че уж лявото е за свобода и прогрес.

В период на предизборна кампания нараства значението на медийните зависимости. На тях е посветен и тазседмичният политически коментар на Емилия Милчева „За свободата и пристраст(е)ните медии“. Прозрачното и етично финансиране на медиите е необходимо условие за почтената журналистика. Затова е необходима и рекламна хигиена. Ето защо зависимостта на българските медии от рекламите на хазарт е сериозен проблем. Но пък скорострелната им забрана не е проява на грижа за обществото.

Като сме заговорили за зависимости, навлизаме в темата на статията ми „Не сте пристрастени към дрога? Помислете пак“. Много са психоактивните вещества, чиято употреба води до зависимост. Сред тях са и алкохолът, тютюнът, кафето, чаят, захарта… Защо и как се решава кое да бъде забранено и кое – не? Причините не са научно обективни, а културни, политически, икономически, географски… И накрая пак опираме до зависимостите от статията на Емилия. И до популизма.

Популизмът може да бъде и в архитектурата. На тази тема е първата част от статията на Анета Василева „Make Architecture Great Again. Новият архитектурен популизъм“. Защо консерваторите и диктаторите са привлечени от античните архитектурни образци – с колони, портици и т.н.? Защо като „красиви“ се налагат архитектурни стилове до началото на ХХ век, а всичко от „Баухаус“ насетне се заклеймява като „грозно“? Защо не се възпитава масов вкус, който е насочен към бъдещето, не към миналото? Анета ни дава някои отговори, но и повдига още повече въпроси.

От архитектурата се придвижваме към литературата. В рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни разказва за три книги, които по един или друг начин имат връзка с историческата памет, с липсата ѝ и с травмите, свързани с историята. Първата книга е „Китай в 10 думи“ от Ю Хуа, в която смисълът на всяка от избраните думи се разкрива посредством история. Втората е „Рана“ от Захари Карабашлиев, който се опитва да осветли неудобната история на боевете за Добруджа по време на Първата световна война. Третата книга – „Лични спомени от живота и дейността на Яни Д. Рододарович от Лозенград“ от Иван Н. Попов, е излязла преди почти век – през 1928 г. И нейният автор се опитва да спаси една част от колективната ни история от забрава.

И докато сме на книжна вълна, Антония Апостолова ни повежда на литературно-дизайнерско пътешествие до Болоня и назад. Тя разговаря със Свобода Цекова и Антон Стайков, които са автори на концепцията и дизайна на българския павилион и изложбата на илюстраторите на 61-вия Международен панаир на детската книга в Болоня. А това е един от малкото павилиони на българско изложение изобщо, които са пример за красота и функционалност, а не са повод за срам.

Чудили ли сте се защо едни хора са слаби като клечки, колкото и много и нездравословна храна да ядат, а на други всичко ни се лепи? Анастасия Орманджиева дава отговор на въпроса дали редуцирането на телесното тегло е въпрос на воля, или на биология. Тя ни обяснява какво е семаглутид и защо лекарства за диабет, които го съдържат, се използват за отслабване. Тъй като обаче хората пълнеят по различни причини, няма само едно решение как те да отслабнат трайно и здравословно.

И този път няма да ви оставя без препоръка. 

Ако още не сте гледали британския минисериал Baby Reindeer по Netflix, струва си да му дадете шанс. Вярно е, че психологически е трудно поносим и не всички зрители го издържат докрай. Но той повдига ред сериозни теми – за непреживените травми, които влияят върху действията ни, за това как насилниците също може да са жертви, за мъжката идентичност, за сексуалното насилие върху мъже. Най-ценното в сериала е, че авторът му Ричард Гад, който играе и главната роля, всъщност разказва историята на собствения си живот. Без да раздава морални присъди и отчитайки и собствената си отговорност. Много малко хора са способни на подобно нещо. Този сериал дълго няма да ме пусне.

Сещате ли се за българска онлайн медия освен „Тоест“, в която статиите минават и през редактор, и през коректор? Всеки публикуван при нас текст е първоначално внимателно прочетен от една от двете ни редакторки, които проверяват всеки факт и изпращат на нас, авторите, бележки и препоръки. После редактираните статии минават през вещия коректорски поглед на Павлина Върбанова от „Как се пише?“. И чак след това виждат бял свят. А трудът – авторски, редакторски, коректорски – се заплаща. В същото време „Тоест“ продължава да се издържа само от читателски дарения. Ако смятате, че от модела ни на работа има смисъл, подкрепете ни. За нас това е жизненоважно.