Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kabinetut-zhelyazkov-konservativniyat-udoben-brak/

Разни караконджули наплашиха хората, че ако няма редовно правителство, българите ще ги сполетят какви ли не злини. Гражданите се отвратиха от политиците, политиците се умориха и изхабиха от поредицата избори и ето че кабинетът е факт. След такова „бабуване“ обществото изглежда готово да преглътне почти всичко, което политиците му сервират – дори най-противоречивите съюзи.

Погледнато отвън, в България вече управлява коалиция с проруска партия в редиците си. С такова заглавие излезе The Financial Times предвид участието на БСП в управляващото мнозинство, формирано от ГЕРБ–СДС. В този съюз влизат още националпопулистите от „Има такъв народ“ (ИТН) и формалните либерали от ДПС – Демокрация за права и свободи (ДПС–ДПС). То предостави своите 19 гласа, за да гарантира с мнозинство от 126 народни представители избирането на кабинета с премиер Росен Желязков (ГЕРБ–СДС).

Вярва ли някой, че такива обиграни и особено прагматични политици, каквито са несъмнено в ДПС, ще подкрепят управляващо мнозинство с решаващи гласове, без да поискат нищо в замяна? Историята говори друго, а последните събития са показателни. 

През юли 2023 г. ДПС, тогава още оглавявано от олигарха Делян Пеевски, санкциониран по „Магнитски“, стана партньор в коалицията между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, по-известна като не-коалиция и сглобка. Макар да не бе обявено публично, беше известно, че срещу участие в мнозинство за конституционни промени на ДПС е гарантирано запазване на влиянието в регулаторите. Когато се разбра, че им отказват, сглобката се разпадна при ротацията след едва шест месеца управление. А отменените от Конституционния съд текстове от основния закон не само обезсмислиха съглашението, но и нанесоха трудно поправими репутационни щети на ПП–ДБ. 

Единственият приоритет със срок

Обновяването на най-значимите органи е сред първите приоритети на новото мнозинство, както се разбира от споразумението за управление. До 30 дни от подписването му, тоест до средата на февруари, трябва да е готова хронограмата за избор на контролни и регулаторни органи.

Всички органи с изтекъл мандат следва да бъдат попълнени в рамките на 1 година от подписването на настоящото споразумение. 

Първите са Висшият съдебен съвет и неговият Инспекторат, омбудсманът, Антикорупционната комисия, Комисията за конфискация и Сметната палата. На фона на общите фрази и клишета, с които е пълно споразумението, като например „извеждане на качеството на живот на хората като първостепенен приоритет с фокус върху здравеопазването, образованието и развитието на пазара на труда“, тази конкретика е забележителна. И не само. В цялото споразумение от 11 страници всъщност има вписани само два срока – законодателна програма до месец, хронограма и избор на членове на регулатори и в съдебната власт – в рамките на година.

Но най-важните членове се избират с най-голямо мнозинство – от 160 депутати, така реши 50-тият парламент по предложение на сглобката. Затова и споразумението за кабинета „Желязков“ предвижда управляващите да обсъдят възможност за кандидати и на други формации. Някои започнаха да подсказват, че това би било шанс за ПП–ДБ, след като изгубиха възможността да участват в правителството. 

На 5 януари, час след края на поредните разговори между ГЕРБ и „Демократична България“, от партията на Бойко Борисов съобщиха, че ги прекратяват заради нежеланието на ДБ да подкрепи Росен Желязков за премиер. Запазвайки тогава мълчание, ДБ проговориха едва сега, за да обявят, че не са били информирани предварително за решението на ГЕРБ и че мерките, които биха изолирали Пеевски от институционалното обновление, са останали извън споразумението. 

Затова пък другото ДПС не е в изолация. А и все едно кое ДПС. Движението винаги е било част от статуквото, също и от тъмните нелегитимни мрежи на влияние, функциониращи зад кулисите на институциите. Какво се е променило? Да не би ДПС да дава своя десятък в борбата за правова държава, отказвайки се от дял във властта, само и само врагът Пеевски начело на другия брат близнак да е в опозиция? Оглавяваната от Ахмед Доган партия ДПС – Демокрация за права и свободи, успешно изигра ролята на жертва на олигарха, но виктимизацията, свързана с натиск върху активисти и кметове и с антикорупционни и прокурорски „бухалки“, не пречи да бъде поставен въпросът с какво ценностно едното ДПС е по-различно от другото. В крайна сметка тяхното ДНК е не просто сходно, а идентично. 

Отделянето на Пеевски с част от някогашния елит на ДПС и със създаден от него нов не променя същността на формацията, разделила се на две. Едно е ясно – политическата аритметика може да изглежда различна, но правилата на играта в българската политика остават непроменени.

Засега обаче кръгът около Доган е наложил стратегическата фасада на политическа сила, която не иска нищо в замяна на подкрепата си. Същото направи и Пеевски в предходния парламент в опит да се препозиционира като конструктивен играч в процеса на изграждане на „правова държава“ и в предните редици на евроатлантиците. 

С въздишки на облекчение

Липсата на открити претенции за участие във властта може да е ход за намаляване на общественото недоволство, докато зад кулисите се дърпат конците. ДПС има черен колан в тази игра на влияние, а „изпуснатата“ в навечерието на връчването на мандата информация, че искат постове, но им е отказано, е просто игра. Така, от една страна, се демонстрира, че без тях не може, от друга – колко твърди и непреклонни са ГЕРБ. Обществото обаче едва ли вярва, че ДПС е обикновена подпора на правителството и мнозинството, а въпросът какво е поискало, скоро ще намери своя отговор в реализацията на приоритетите.

След гласуването на правителството, избрано повече от 80 дни след изборите, въздишките на облекчение са повече, независимо от реториката в пленарната зала. Партиите не искат нови избори. Дори и за някои от най-кресливите в опозиция, каквито са „Възраждане“ и МЕЧ, е по-изгодно да са част от работещ парламент, макар че конкуренцията в тази част на политическия спектър е огромна, а избирателите на Костадин Костадинов се умориха да чакат кога ще вземат властта. 

За ГЕРБ–СДС би било недопустимо отново да се провалят в опита да съставят правителство. А и във всеки момент могат да разтурят коалицията, в случай че започне да им пари под краката. Бойко Борисов не влиза в конфронтация с Пеевски. 

ГЕРБ има шанс да извлече позитиви след влизането на България в еврозоната, което е все по-вероятно да стане от 1 януари 2026 г. Така Борисов ще се похвали с пълен цикъл, след като в края на третото му правителство България беше приета в Европейския банков съюз и в т.нар. чакалня на еврозоната – механизма на валутните курсове ΕΡΜ II. 

В споразумението за съставяне на кабинета пътят към еврото е изчерпан с изречението: 

4.4. Продължаване на усилията за членство на България в еврозоната. 

Засега министрите на БСП, която открито се противопоставя на този процес, избягват коментари по темата. Те най-вероятно са заети да четат списъци за назначения, които в скоро време ще извършат. 

За еврозоната другият партньор във властта – ИТН, мисли като „Възраждане“: някой ден, но не сега. Нали двете политически сили заедно искаха да правят такъв референдум. По Нова телевизия в петък депутатът от ИТН Станислав Балабанов обясни позицията.

ИТН са „за“ България да влезе в еврозоната, но когато е готова – с тази дупка от 18 млрд. лева по-скоро не е готова.

За ПП–ДБ оставането в опозиция ще е изпитание и за лидерството им, и за вътрешнокоалиционните връзки – напрежението между двете формации е видимо, а фактът, че преговорите с ГЕРБ водеше само ДБ, намали шансовете за добър изход. В първите часове след гласуването на новия кабинет от „Продължаваме промяната“ обявиха, че пускат канал в ΥοuTube „Опозиция“, в който ежедневно ще представят позициите си. 

Борисов пък обвини лидерите на ПП в съглашателство с Пеевски и неговото ДПС – Ново начало, споменавайки за „погледите като на мартенски мачароци между Асен Василев и Данчо Цонев“.

Всички колеги много искахме „Да, България“ да влезе в правителството. Затова приехме всички компромиси за съдебната реформа. Затова и чакахме до последно. Ние положихме много усилия с ДБ. Но не стана. Затова преценихме, че по-добрият вариант е АПС. Защото няма нужда от празнодумни декларации, които повече от месец да ми ги веят. Когато вкарваш в правителството най-големия враг на Делян Пеевски – Ахмед Доган… Как по-ясно да го кажа?! Да ви кажа, че няма да работим с Пеевски?! Няма да работим с Пеевски.

Запазването на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор за още шест месеца не вещае добри новини за ръководството на ПП в лицето на Кирил Петков, Лена Бориславова и Асен Василев. На първите двама бяха поискани имунитетите, но Бориславова не се е отказала от своя, за разлика от Петков. Василев е застрашен от евентуални показания на сътрудника му Лъчезар Ставрев, арестуван за длъжностно престъпление и пране на пари и оставен за постоянно в ареста от Софийския апелативен съд. Много свидетелски показания изтекоха контролирано в медии, свързвани с Пеевски. 

Лика-прилика

А обединилите се в правителство политически сили повече си приличат, отколкото се различават. Консерватизмът им започна да личи още повече след избора на Доналд Тръмп за американски президент, също и проруските симпатии, изразени по-слабо или по-силно при всяка от тях. (Лидерът на ИТН Слави Трифонов беше поздравил Доналд Тръмп за избирането му като американски президент като част от общото консервативно семейство.) Коалиралите се в правителството партии могат да бъдат разграничени единствено по формални белези, като членство в европейското политическо семейство например. Макар че БСП е твърде далеч от европейските социалдемократи. 

Част от този консервативно-патриотичен блок е и президентът Румен Радев, без чието съдействие правителството не би било възможно. За първи път ГЕРБ ще управлява с министър-председател, който не се нарича Бойко Борисов. Това би могло да донесе само неприятности на Росен Желязков въпреки неговата маневреност и опит и в ГЕРБ, и в държавната администрация.

В парламента цялата отговорност за укрепване на мнозинството пада на гърба на Борисов. Лидерите на БСП са в правителството, групата лесно може да бъде „пробита“. ИТН са доказали, че не са от най-стабилните съюзници. Ако партия „Величие“ влезе в парламента, мнозинството става трудно за удържане и с цената на кой знае какви компромиси. 

Консервативният удобен брак ще издържи ли?