Post Syndicated from corbet original https://lwn.net/Articles/1015414/
As of this writing, 6,653 non-merge changesets have been pulled into the
mainline kernel repository for the 6.15 release. This merge window is thus
well underway. A number of significant changes have been merged so far;
read on for our summary of the first half of the 6.15 merge window.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/marsh-na-skok-za-oshte-vlast-za-gerb/
ГЕРБ си гарантира доминация във властта и занапред, овладявайки ключови (ръководни) постове в първата серия промени в регулаторите. Само за седмица, с марш на скок, истинското мнозинство в 51-вия парламент подмени 11 от предвидените за обновление 96 позиции в контролните органи и съдебната власт. С тези темпове до началото на май отново ще са възпроизведени настоящите формули на зависимости, осигуряващи контрола на всички лостове в държавата. Доминирани от ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“ и с благословията на олигарха и партиен лидер Пеевски, новите назначения затвърждават стария модел на властта. Персоналните промени са фасадата, истинските механизми остават същите.
Кадрите са на ГЕРБ, БСП и ИТН, но погледнат ли се в огледалото, ще виждат Пеевски. ДПС – ДПС на Ахмед Доган не получи нито едно място, а унизителната ситуация даде повод на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов да отбележи от трибуната „превземането от Пеевски“:
Станахме свидетели на изхвърлянето на ДПС на Доган от коалицията за управление и влизането, вече официално, на ДПС на Пеевски в управлението, което, между другото, видяхме и с гласуванията тук. В тази ситуация би следвало да си задаваме въпроса вече не трябва ли официално да наричаме правителството „правителството на Пеевски“.
Какъвто и да е хоризонтът на този кабинет, все едно дали БСП и ИТН ще успеят да влязат в 52-рия парламент, те са си осигурили асиметрично на реалната им политическа тежест представителство в структури, които би трябвало да осъществяват независим надзор над бизнес сектори и обществени отношения. Следователно бизнес кръговете им ще са доволни, също и тяснопартийният елит. Тези партии вече имат по двама представители в 5-членната Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Но истинската власт е в ръцете на ГЕРБ и несъмнено всички ще я споделят и с Пеевски, чиито депутати от ДПС – Ново начало подкрепиха „новата“ селекция.
Дотук резултатът показва, че партията на Бойко Борисов само печели. Нейни са председателите на Комисията за финансов надзор (КФН) и на КЕВР Васил Големански и Пламен Младеновски. ГЕРБ затвърди монопола си в БНБ с преизбирането на Радослав Миленков за още един мандат като подуправител (нейна номинация е и гуверньорът Димитър Радев). Получи креслото на управител на НЗОК, чийто бюджет за 2025-та надхвърли 9 млрд. лв. и разпределението му ще бъде дирижирано от Петко Стефановски.
Бившият министър на финансите в първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков бе уреден с председателския пост на Фискалния съвет, в чийто състав бяха избрани още двама души, номинирани от ГЕРБ – Любомир Дацов и Десислава Калчева, но също и Атанас Атанасов, номиниран от ИТН, и Богомил Манов, номиниран от БСП. Освен тези придобивки, с избора на Орлин Колев в 12-членния Конституционен съд ГЕРБ вече има двама конституционни съдии от общо четиримата парламентарна квота – заедно с избраната по-рано Десислава Атанасова, за която имаше спекулации, че е по-скоро Пеевска, отколкото Бойко-Борисова кандидатура.
Следващата седмица предстои избор на омбудсман, за чийто пост има най-много желаещи – шестима. Избраникът не просто ще заеме длъжността на обществен защитник, но ще попълни и т.нар. домова книга с ръководители на институции, измежду които ще може да се избира служебен премиер.
След приемането на бюджета смените в регулаторите се развиха стремглаво. Без оценка на досегашната им работа, без гаранции за интегритета на избраниците, чиито изслушвания минаха бързичко и формално през парламентарните комисии.
В Правната обаче се състоя същински „народен съд“ над бившия съдия от Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев, издигнат от ПП–ДБ за Конституционния съд. Не бе пощадена и кандидатката на ПП–ДБ за КЕВР Меглена Русенова заради бизнес съдружията си с бизнесмена и издател Иво Прокопиев. Затова пък за член на КЕВР бе избран предложеният от „Позитано“ 20 Таско Ерменков, чиято кариера започва от армията, минава през военното разузнаване, за което има слаба атестация и нито един привлечен сътрудник, и обучение в Москва и стига до депутат от БСП. През 2018 г. със статус във Facebook народният представител Ерменков вся паника с „новината“, че водата в София е отровна. Но сега 69-годишният Ерменков и избраницата на ИТН Александра Богословска с опит като служителка от „Напоителни системи“ стават комисари в КЕВР.
Номинациите показаха късата скамейка на партиите, а също и нежеланието им да се противопоставят на предрешени избори. Големански например беше единственият кандидат за председател на КФН. Позицията е с мандат 6 години и функцията ѝ е да надзирава пазар за милиарди – капиталовия, частните пенсионни фондове и застрахователите. Големански сменя на поста друг кадър на ГЕРБ – Бойко Атанасов, бивш шеф на НАП, получавайки подкрепа от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация на управляващите дружества и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Новият председател на КЕВР Младеновски работи в регулатора от 2016 г., оглавяваше дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ и веднъж вече беше предложен от ГЕРБ и оттеглен. Единствената кандидатура, която ДПС–ДПС на Доган подкрепи, бе неговата, при това като оттегли своя кандидат за член на КЕВР Ремзи Осман.
Игнорирането на най-малкия съдружник в управляващата коалиция накара председателя на групата Джевдет Чакъров да съобщи публично, че на 1 април ще обявят дали оттеглят подкрепата си. Причината – новото неписано управленско мнозинство, което е овладял Пеевски. Партньорите им от ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН разчетоха заплахата като извиване на ръце за постове (каквито не получават). Но депесарски шут като през 1992 г. не е възможен, освен че значимостта на новия „стабилизатор“ на властта в лицето на Пеевски ще нарасне. Той безочливо се самопровъзгласи за стабилизатор, а управляващите безропотно понасят публичните му инструкции, както го правеше и сглобката.
И ако през юли 2024 г. по лицето на Борисов се изписа облекчение, когато ДПС се разцепи и предложеното от ГЕРБ правителство с премиер Росен Желязков не мина, то днес демонстрира стоицизъм. Пеевски му отнема ролята на стабилизатор, Желязков – на премиер, и какво остана от могъществото на лидера на най-голямата българска партия и трикратен министър-председател?! Унизително някак.
Управляващите са случили на разединена опозиция. Едната част от нея – „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ – иска вот на недоверие заради външната политика на правителството, провокиран от смъртта на български гражданин, служител на ООН, в ивицата Газа. Световната организация съобщи, че българинът е загинал при удар от израелски танков снаряд, което Израел отрича. Вотът е обречен, но ще даде трибуна за атаки срещу правителството и ще укрепи позициите на опозиционните партии сред антисистемните избиратели. И трите формации са евроскептични, срещу еврото и с открити или завоалирани симпатии към Москва. Лидерите им се обявяват за врагове на Борисов и Пеевски, а с тази реторика са досущ като друга част от опозицията ПП–ДБ, на които все им се напомня, че допреди известно време са били в колаборация със същия този Пеевски (заради злополучните конституционни промени). А неговото ДПС – Ново начало е номинална опозиция – защото подкрепя кабинета.
Президентът Румен Радев играе същата игра като парламентарната тройка с гръмки имена. Призова правителството за „ясна и проактивна позиция“ по случая със загиналия в Газа Марин Маринов, с което на практика подкрепя вота на недоверие:
[…] аз очаквам от правителството да има една достойна позиция и да изисква такава информация. Ние не можем, особено това – първата позиция на правителството – да разчитаме на информации само от една страна, и то страна, която е част от този конфликт.
… и също насочи огъня към тандема на неволята Борисов–Пеевски:
Стабилността на правителството зависи от архитектите на мнозинството. Това са г-н Борисов и г-н Пеевски, зависи от диалога между тях, от разбирателството между тях двамата, защото те са кадровиците на правителството, те са и хората, които решават накъде да върви.
При толкова гласовита и единна опозиция в лицето на „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, съвпадащи си и във вътрешно-, и във външнополитическите възгледи, за ПП–ДБ е трудно да изпъкнат като алтернатива. А те декларират цел, идентична с тази на управляващите – приемането на еврото. Освен това двете политически сили все по-често започват да се явяват поотделно за публични изявления, с различни позиции и предложения, в това число и по бюджета. ПП–ДБ са в изключително неизгодна политическа позиция, тъй като не могат да бъдат в един лагер нито с опозицията, макар да са опозиция, нито с управляващите въпреки общата цел. Ако не изградят ясен и убедителен политически разказ, който да надхвърли фокуса върху Пеевски, рискуват да се обезличат и да загубят влияние.
Докато се разпределят постовете в регулаторите, се разрази скандалът с българската европрокурорка Теодора Георгиева. Дали тя е пешка в обръча на зависимости, държан от търговците на правосъдие, като Пепи Еврото (в неизвестност) и Мартин Нотариуса (застрелян), или е жертва? А може би и двете.
Макар и в неизвестност, обвиненият бивш следовател Петьо Петров (или някой от негово име) разпраща уличаващи видеа до медии. (Пред)последното, с дължина 4:20 минути от 13 януари 2020 г., е от офиса на Еврото в ресторант „Осемте джуджета“, на чието име е наречено разследването на Антикорупционния фонд. Във видеото жена, чийто глас е като на Теодора Георгиева, но се вижда в гръб, обяснява на Пепи Еврото процедурите за избор на европрокурор. Той пък се интересува как могат да се откажат другите две конкурентки (Светлана Шопова-Колева и Десислава Пиронева – б.а.) Накрая се чува гласът му:
Ставаш европрокурор и това е.
В своя защита Георгиева се оправда с натиск от Пеевски върху нея заради разследвания за злоупотреби на големи обществени поръчки в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и за разширението на депото в Чирен (от последното тя си е направила отвод). В скорошно интервю пред „Капитал“ Георгиева съобщи за корупционни схеми и за умишлен саботаж от МВР по разследвания, водени от Европрокуратурата.
Това не е първият сигнал от „подземието“ срещу Георгиева. В другия се твърдеше, че Еврото ѝ е давал по 10 000 лв. всеки месец, за да оказва натиск по дела, наредени от него. Обещават се и още разкрития от неуловимия „отмъстител“.
А за първи път в историята си Европейската прокуратура започна проверка срещу свой – срещу българската европрокурорка, която е временно отстранена от поста ѝ. Според Георгиева проверката е заради отвода ѝ по делото „Чирен“, а не заради записите. Но записите също трябва да бъдат проверени.
Колко такива още пази архивът на Еврото? Част от него е иззет и се съхранява нейде в прокуратурата, другата е неизвестно къде. Записите обаче може да се окажат върхът на айсберга, който заплашва не само кариерата на Георгиева, но и интегритета на Европейската прокуратура.
В лаконичните си публични изявления по скандала Георгиева не отговаря на най-съществения въпрос – тя ли е жената от записа и ако да, какво е правила в офиса на Еврото в „Осемте джуджета“. Обясненията с натиска от Пеевски и твърдението ѝ, че е искал 20 млн. лв. от изпълнителите на обществената поръчка за разширението на „Чирен“, както и че се чувства застрашена от него, не са достатъчни. От значение е какви доказателства ще представи. Самият Пеевски съобщи, че ще подаде сигнал до прокуратурата заради думите ѝ, и я обвини в тесни връзки с „Продължаваме промяната“.
Пред „Сега“ журналистът от Антикорупционния фонд Николай Стайков, разкрил аферата „Осемте джуджета“, потвърждава, че съдебната система се управлява оттам, а с изчезването на Пепи Еврото някой контролира архива му:
Всеки, който е ходил в „Осемте джуджета“, вече знае какво го чака, ако не слуша. Докато са в системата, всички хора, които са минали оттам, ще са зависими. Това е най-опасното нещо, което може да се случи на изключително сринатото като авторитет и ефективност правосъдие.
Проектът за разширение на единственото газохранилище в България „Чирен“ има за цел да увеличи капацитета му. Планира се активният обем на съхранявания газ да достигне 1 млрд. куб.м – почти една трета от годишната консумация на България, а дневните капацитети за нагнетяване и добив да се увеличат до 8–10 млн. куб.м. Сега максималният му капацитет е наполовина.
През юни 2022 г. „Булгартрансгаз“ подписа грантово споразумение с Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) за безвъзмездно финансиране на проекта в размер на 77,9 млн. евро по Механизма за свързване на Европа.
Трите обществени поръчки за проекта бяха спечелени от консорциуми, във всеки един от които водеща е известната строителна компания „Главболгарстрой“. Преди спирането на проекта заради съмнения за корупция авансово бяха изплатени над 178 млн. лв. без ДДС.
Поредният скандал се развива на фона на неясните намерения на мнозинството + Пеевски за назначенията – ще съумее ли да избере политическата квота във Висшия съдебен съвет (ВСС) и членовете на Инспектората, за които е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 депутатски гласа, или не. Пред новия състав на ВСС стои задачата да избере и нов главен прокурор.
Каква ще е процедурата този път? През февруари парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси прие правилата за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушването и избора на членове за съдийската и прокурорската колегия на ВСС. Но засега няма яснота кога ще започне същинският процес, за който анализаторът от Института по пазарна икономика Иван Брегов прогнозира, че пак ще е предизвестен:
Реалистично би било да кажем, че това са поредните процедури и избори без особен смисъл. Те пораждат следното – във ВСС да има твърдо малцинство, което полага усилия да изпълнява задълженията си, но твърдото политически и икономически зависимо мнозинство си назначава когото където поиска – от редови прокурори до главни, от удобни до откровено амбулантни председатели на съдилища.
Този предстоящ избор обаче има потенциала да разпадне управляващото мнозинство въпреки хватката на Делян Пеевски, който не позволява „дестабилизация“. Стига ГЕРБ да реши да напусне кораба.
Post Syndicated from daroc original https://lwn.net/Articles/1015718/
Security updates have been issued by Debian (mercurial and opensaml), Fedora (augeas, mingw-libxslt, and nodejs-nodemon), Mageia (chromium-browser-stable), Red Hat (grafana, kernel, kernel-rt, opentelemetry-collector, and podman), SUSE (apache-commons-vfs2, python3, and python36), and Ubuntu (ghostscript, linux, linux-aws, linux-azure, linux-gcp, linux-gke, linux-gkeop,
linux-ibm, linux-intel-iotg, linux-lowlatency, linux-lowlatency-hwe-5.15,
linux-nvidia, linux-oracle, linux-oracle-5.15, linux-raspi, linux, linux-aws, linux-azure, linux-gcp, linux-hwe-6.11, linux-oracle,
linux-realtime, linux, linux-aws, linux-gcp, linux-gcp-6.8, linux-gke, linux-gkeop,
linux-lowlatency, linux-lowlatency-hwe-6.8, linux-nvidia,
linux-nvidia-6.8, linux-nvidia-lowlatency, linux-oracle, linux-oracle-6.8, linux-aws-5.15, linux-kvm, linux-azure, linux-ibm, linux-lowlatency, linux-lowlatency-hwe-6.11, linux-oem-6.11, linux-oem-6.8, linux-realtime, smarty, and snakeyaml).
Post Syndicated from Rapid7 original https://blog.rapid7.com/2025/03/28/overcoming-the-challenges-of-vulnerability-remediation/
The following is a guest blog post by Zac Youtz, Co-Founder and CTO at valued Rapid7 partner, Furl. Here, Zac discusses how to effectively remediate vulnerabilities discovered by Rapid7’s InsightVM.
Vulnerability remediation is a crucial-yet-complex task for organizations striving to maintain a strong security posture. Security teams work tirelessly to identify and prioritize vulnerabilities, often based on severity. However, true remediation remains a challenge due to the involvement of multiple stakeholders, the limitations of traditional tools, and the lack of flexibility in addressing vulnerabilities effectively.
While security teams are responsible for identifying and prioritizing risks, they may not always have full visibility into the broader business context or IT infrastructure. IT teams, on the other hand, must evaluate the potential business impact of each vulnerability and determine the most effective remediation strategy.
This decentralized approach often requires collaboration across multiple departments, including system administrators, application owners, and other technical teams. The result is a remediation process that can become fragmented, delayed, and hindered by misalignment in priorities and resource constraints.
Traditional endpoint and patch management tools are not designed to fully address the nuances of vulnerability remediation. While they serve a critical role in maintaining system integrity and enforcing security policies, they often lack the adaptability required for addressing the evolving nature of security threats. Some of the key challenges include:
To bridge these gaps, organizations need a more intelligent and context-aware approach that enhances traditional remediation tools rather than replacing them.
Rapid7’s InsightVM is designed to help organizations manage and respond to potential threats quickly and effectively. Furl’s AI-powered platform can be an accelerator of efficient remediation of those threats by integrating with InsightVM. This partnership enables organizations to take immediate and automated action on vulnerabilities identified through Rapid7’s threat intelligence. Furl’s AI-driven remediation engine can:
To help organizations tackle these challenges, Rapid7 is partnering with innovative security solutions like Furl, a company dedicated to transforming the remediation process with AI-driven automation. Through this collaboration, Rapid7 InsightVM customers can benefit from automated, intelligent remediation workflows that accelerate response times and improve overall security outcomes.
By combining Rapid7’s industry-leading detection and response capabilities with Furl’s AI-powered remediation platform, organizations can move from identification to resolution faster—closing the loop on vulnerability management and ensuring threats are neutralized before they can cause harm.
Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2025/03/ais-as-trusted-third-parties.html
This is a truly fascinating paper: “Trusted Machine Learning Models Unlock Private Inference for Problems Currently Infeasible with Cryptography.” The basic idea is that AIs can act as trusted third parties:
Abstract: We often interact with untrusted parties. Prioritization of privacy can limit the effectiveness of these interactions, as achieving certain goals necessitates sharing private data. Traditionally, addressing this challenge has involved either seeking trusted intermediaries or constructing cryptographic protocols that restrict how much data is revealed, such as multi-party computations or zero-knowledge proofs. While significant advances have been made in scaling cryptographic approaches, they remain limited in terms of the size and complexity of applications they can be used for. In this paper, we argue that capable machine learning models can fulfill the role of a trusted third party, thus enabling secure computations for applications that were previously infeasible. In particular, we describe Trusted Capable Model Environments (TCMEs) as an alternative approach for scaling secure computation, where capable machine learning model(s) interact under input/output constraints, with explicit information flow control and explicit statelessness. This approach aims to achieve a balance between privacy and computational efficiency, enabling private inference where classical cryptographic solutions are currently infeasible. We describe a number of use cases that are enabled by TCME, and show that even some simple classic cryptographic problems can already be solved with TCME. Finally, we outline current limitations and discuss the path forward in implementing them.
When I was writing Applied Cryptography way back in 1993, I talked about human trusted third parties (TTPs). This research postulates that someday AIs could fulfill the role of a human TTP, with added benefits like (1) being able to audit their processing, and (2) being able to delete it and erase their knowledge when their work is done. And the possibilities are vast.
Here’s a TTP problem. Alice and Bob want to know whose income is greater, but don’t want to reveal their income to the other. (Assume that both Alice and Bob want the true answer, so neither has an incentive to lie.) A human TTP can solve that easily: Alice and Bob whisper their income to the TTP, who announces the answer. But now the human knows the data. There are cryptographic protocols that can solve this. But we can easily imagine more complicated questions that cryptography can’t solve. “Which of these two novel manuscripts has more sex scenes?” “Which of these two business plans is a riskier investment?” If Alice and Bob can agree on an AI model they both trust, they can feed the model the data, ask the question, get the answer, and then delete the model afterwards. And it’s reasonable for Alice and Bob to trust a model with questions like this. They can take the model into their own lab and test it a gazillion times until they are satisfied that it is fair, accurate, or whatever other properties they want.
The paper contains several examples where an AI TTP provides real value. This is still mostly science fiction today, but it’s a fascinating thought experiment.
Post Syndicated from The History Guy: History Deserves to Be Remembered original https://www.youtube.com/watch?v=gJ5j14I5Uuk
Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/t-e-ot-e-t-epizod-8/
В този живот или те включват в разговори, в които не искаш или не бива да участваш, или никой не ти вдига телефона. Тежка, човешка, жестока, безока съдба…
Следете видеорубриката на Елена Телбис за „Тоест“ и в Instagram и TikTok.
Post Syndicated from Михаил Ангелов original https://www.toest.bg/nauchni-novini-titanovi-surtsa-genni-redaktsii-biopolimeri/
Сърдечната хирургия е напреднала значително от средата на миналия век. От първите опити за ксенотрансплантация (на сърца от примати и прасета), през усъвършенстването на процеса на прехвърляне на сърце от човек на човек, до първата трансплантация на генномодифициран орган от прасе. Използването на животински органи е стъпка, която се налага както по етични, така и по чисто практични причини – откриването на съвместим донор е трудно и поради това за ново сърце чакат много пациенти. За някои от тях, чието състояние не е критично, изчакването може и да не е от съществена важност, но за други дори период от няколко седмици се оказва решаващ.
Тук на помощ идват устройствата, които могат да поемат отчасти или напълно работата на сърцето, като във втория случай те се наричат изцяло изкуствени сърца (total artificial heart). Тези импланти могат да заменят сърдечния мускул и да осигурят непрекъснато кръвообращение при пациенти с остра сърдечна недостатъчност, като най-често се използват в периода на изчакване за трансплантация (bridge to transplant). През годините изкуствените сърца биват усъвършенствани и размерът им намалява значително. Вече има модели, при които външната част, съдържаща батериите, контролера и други помощни системи, се побират в раница. Въпреки това рядко се изписват пациенти с имплант.
Именно поради това случаят, обявен в началото на месеца от австралийска болница, буди интерес. Мъж е получил иновативен имплант, изработен от титан, с който е прекарал малко над сто дни, докато се намери подходящ донор, като част от това време той е прекарал извън болницата. Благодарение на конструкцията си устройството е леко и компактно, а единствената движеща се част в него е магнитно левитиращ ротор, който изпомпва кръвта. По този начин се избягва механичното триене и износване на подвижните части, което намалява значително вероятността от повреди.
Продуктът на компанията BiVACOR е в начален стадий на изпитания – първата операция за имплантиране е направена в средата на миналата година, но към момента резултатите са обещаващи. Все още е рано да се каже колко дълго може да оперира устройството, но компанията има прототип, който работи вече четири години в лабораторни условия. Именно това е и целта на конструкцията – да се направи имплант, който е достатъчно малък и лек, така че да се използва и от жени и деца; да е мощен, за да може да поддържа дори физически активни мъже, и най-вече дълготраен, за да осигури достатъчно време за откриване на оптимален донор.
Австралийският пациент не е поставил рекорд, защото американецът Стан Ларкин живее над 500 дни с помощта на изцяло изкуствено сърце. Немалка част от това време той прекарва извън болницата със семейството си, като дори успява да спортува. Въпреки това новините от Австралия са вълнуващи и важни – опростената титанова конструкция на новата разработка предполага значително по-дълго да се използва без подмяна. Въпреки че все още не е ясно кога ще бъде одобрена за масова употреба, иновацията дават надежда, че в бъдеще някои пациенти ще могат да живеят пълноценно с механични сърца и нуждата от донори ще намалее.
При изследването на заболявания, срещащи се при хората, учените най-често се спират на експериментални животни, с които се работи по-лесно – например мишки. За съжаление, когато е необходимо високо сходство с човешкия организъм, разликите в анатомията и метаболизма правят това невъзможно. В такива случаи изследователите обикновено работят с примати. Яванският макак е близък до човека и често се използва при изследването на инфекциозни и неврологични заболявания, безопасността на медикаменти и в други предклинични експерименти. За тази цел, в зависимост от конкретния опит, се създават генетично редактирани животни, в които са „изключени“ някои гени или тяхната експресия е засилена, или пък са вмъкнати нови.
Но създаването на трансгенни примати не е тривиално. Често използван вектор за вмъкване на гени са лентивирусите, които намират приложение дори в генната терапия при хора. Въпреки това употребата им има редица недостатъци – количеството генетичен материал, което може да се пренесе в гостоприемника, е ограничено, а получените животни много често са мозаечни (някои от клетките им носят новите гени, а други – не). Наред с това подборът на трансгенни ембриони е труден и отваря вратите за грешки, което означава ненужно убиване на експериментални животни.
Поради това търсенето на нови механизми за внасяне на трансгени в примати е изключително активно и наскоро японски екип предложи алтернатива, базирана на транспозонната система piggyBac. Транспозоните са фрагменти ДНК, които имат способността да се отделят от основната нишка на генома и да прескачат на други места. Феноменът е много интересен и е открит от Барбара Макклинтък, за което тя получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1983 г. В случая транспозонът е специално „сглобен“, така че да носи чужда генетична информация и след внасянето му в клетките може да се интегрира в генома им.
Този подход решава някои от ключовите проблеми с лентивирусите – размерът на ДНК, която може да се вмъкне, е много по-голям, селекцията на ембрионите може да стане на по-ранен етап, няма нужда от вземане на мерки за биобезопасност, а се оказва и че има по-голяма успеваемост от системите, базирани на вируси.
Учените са измислили сравнително прост начин, за да изпитат системата. Вмъкват генетична информация за синтеза на две флуоресцентни багрила – червено и зелено, които могат да се засекат съответно в мембраните и ядрата на клетките. Тази флуоресценция се наблюдава от учените във всички изследвани тъкани, което означава, че внасянето на гените е стабилно. Донякъде очаквано, интензитетът на флуоресценцията в различните тъкани не е еднакъв, което ясно показва нуждата от внимателно подбиране на правилни промотори – своеобразни ключове, активиращи експресията на гените. Така технологията би станала още по-прецизна, давайки възможност за насочване към конкретни тъкани, в които учените искат да бъде активна трансгенната ДНК.
Създаването на животни с променен геном е от голяма важност за медицинските проучвания, поради което приносът на това изследване е значителен. Очакват се и още подобрения след оптимизацията на промоторите и създаването на библиотека според целевите тъкани. Много вероятно е системата да намери и други приложения, например за генна терапия или други цели. Пример е CRISPR – обикновен инструмент за генетична редакция, който направи революция в молекулярната биология.
Целулозата е най-разпространеният биополимер на планетата и се открива в растения, водорасли и бактерии. При растенията тя е част от клетъчната стена, поддържаща клетъчното съдържимо, което е под високо осмотично налягане. Това позволява на растенията да са едновременно гъвкави, но и да могат да устояват на тежестта си. Напоследък поради специфичните си свойства, освен за традиционните производства като текстил и хартия, целулозата става все по-търсена суровина за нови разработки – биогорива, опаковки и др. В две скорошни публикации е представена още по-интересна употреба на природния полимер.
Към момента повечето детергенти са продукт на химическата (съответно петролната) промишленост, но това не е единствената екологична вреда. Голяма част от тях съдържат помощни вещества, които са опасни за екосистемите. Пример за това са фосфатите – те се добавят с цел омекотяване на водата, тъй като твърдата вода (с повече разтворени карбонати в нея) отмива по-лошо замърсяванията. След употребата на препарата фосфатите попадат във водния цикъл и създават риск от еутрофикация. Това е процес, при който при прекомерна концентрация на хранителни вещества във водните басейни се наблюдава бурен растеж на водорасли (т.нар. цъфтеж на водата) – така кислородът във водата намалява и условията за живот на водните обитатели се влошават.
Възможно решение, при което се използват природни материали, предлагат учени от Китай. Те комбинират наноцелулозни фибри, получени от дървен материал, с протеина зеин, извлечен от царевица. Двете съставки работят в тандем и създават специфична емулсия, която има способността да обвие маслените капки, съдържащи замърсителя, и да ги отдели от повърхността, на която са се закрепили. Така получените агрегати са хидрофобни и това помага да бъдат отмити.
От публикуваните резултати се вижда, че при еднаква концентрация разработката им е по-неефективна от традиционните препарати. Но при увеличаване на концентрацията на емулсията тя се справя по-добре с петна от мазнина и доматена паста върху памучен плат. Сходни резултати се наблюдават и при домакински съдове, замърсени с мазнина. Повишената концентрация не притеснява авторите, тъй като при микроскопски анализ те са установили, че по измитата повърхност няма остатък от емулсията, което предполага, че тя не може да навреди на тъканите и съдовете.
Предвид достъпността на основните суровини, необходими за иновативния препарат, той има потенциал да предложи екологична алтернатива на традиционните детергенти, при това на по-ниска цена, ако производството му стане по-масово.
Способността на тези емулсии да улавят маслени частици привлича интереса и на друг китайски екип, който създава аерогел за пречистване на вода, замърсена с мазнини. В състава на препарата са включени наноцелулозни фибри и титаново-карбиден максен (Ti3C2Tx). Максените (MXenes) са сравнително нови материали, които са изградени от много тънки слоеве, подобно на графена, и са хидрофилни (привличат вода). След първата публикация през 2011 г. те бързо намират най-разнообразно приложение – в батерии и суперкондензатори, различни сензори и разработки за целево депониране на медикаменти.
След химическа обработка на този аерогел той става значително по-стабилен и с хидрофобна повърхност. Благодарение на това си свойство може да бъде използван като филтър, който адсорбира (задържа по повърхността си) мазнините, но не поема вода. Така задържащата му способност се увеличава многократно – 1 грам от материала може да задържи между 20 и 70 грама различни органични вещества, като етанол, соево и машинно масло. Впечатляващото е, че материалът може да се регенерира без значителни загуби на способността си да поема мазнини – след пет цикъла на употреба тя намалява само с 11%.
Съвременната химия се развива с бързи темпове и дава възможност за използване на най-различни отпадни суровини от други промишлености по иновативни начини. Това само по себе си е полезно за природата, но в комбинация с производство на екологични продукти прави разработките още по-интересни.
Астронавтите Суни Уилямс и Бъч Уилмор успешно се върнаха на Земята, след като прекараха 286 дни вместо планираните 8 на Международната космическа станция (МКС). Това не е най-дългият престой в Космоса. Рекордът е поставен от Валери Поляков, който остава на станция „Мир“ 437 дни. Много вероятно е обаче престоят на Уилямс и Уилмор да е най-дългото непредвидено удължаване на мисия. По тази линия предишният първенец е Сергей Крикальов, често наричан последният гражданин на СССР, който бива заварен от падането на режима на борда на станция „Мир“, където остава 311 дни – два пъти повече от предвиденото.
Американските астронавти излетяха към МКС в средата на миналата година с помощта на експерименталната капсула „Старлайнер“ на компанията „Боинг“. За съжаление, след редица технически проблеми NASA взе решение капсулата да се върне без екипажа си. Операцията премина с леки технически затруднения, които не биха застрашили хората на борда ѝ. Връщането на двамата астронавти бе делегирано на SpaceX и тяхната капсула Dragon като част от следващия планиран екипаж към орбиталната станция (SpaceX Crew-9), чийто състав беше намален, за да има две свободни места. Поради тези промени изстрелването на ракетата се забави с около месец. През това време SpaceX направи рокади в площадките за изстрелване, а „паркираните“ на МКС капсули бяха преместени на други портове, за да се освободи място.
Очаквано, ситуацията беше използвана и за политически интриги – Илън Мъск обвини предишната президентска администрация, че е изоставила астронавтите, а малко след като встъпи във втория си мандат, Доналд Тръмп поиска от Мъск да върне астронавтите, въпреки че планът за това беше изготвен преди месеци. След приводняването на капсулата, в официалния профил на Белия дом в X беше пуснато съобщение, че президентът е изпълнил обещанието си да ги спаси, като беше добавена благодарност към Мъск.
В крайна сметка, въпреки техническите и политическите премеждия, историята на двамата астронавти приключи успешно и те вече са при семействата си. През деветте месеца, които прекараха на станцията, Суни Уилямс и Бъч Уилмор не показаха признаци на умора. Скоро след като стана ясно, че престоят им ще се удължи значително, те бяха приобщени към постоянния екипаж и включени в експерименталната работа и в поддръжката на станцията, като Уилямс дори пое командването ѝ през голяма част от времето, което прекара на нея. Тя също така постави рекорд за най-дълго време, прекарано в открития Космос от жена – над 62 часа. И двамата астронавти са ветерани с дълъг опит, което най-вероятно им е помогнало да останат в добро състояние на духа и да не приемат определението „космокрушенци“. Въпреки че рискът от здравословни проблеми при удължен престой в Космоса не е пренебрежим, към момента няма информация някой от двамата да има оплаквания.
Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/vacini-garcia/
След поредните случаи на менингит и починали деца имаше доста въпроси около възможностите за превенция. Министерството първо писа за случите, но пропусна всякаква информация за наличните ваксини. След като доста, включително аз, ги критикувахме за това, все пак го добавиха два часа по-късно.
Има две ваксини, които може да се използват в България – Нименрикс и Бексеро. Първата е срещу 4 групи или вида менингит, а втората е срещу петия – група B. Бексеро за съжаление не е достъпна в България. Нименрикс я има по аптеките, но тъй като не е включена в задължителния имунизационен календар и не се поема от държавата, трябва да се плати. В момента струва около 100 лв. на доза. Според препоръките на министерството, до 6-тия месец на бебетата се слагат два приема. Ако слагате над 6-тия месец е една доза, както и за по-големи деца. Безопасна е за кърмачета от 6 седмици нагоре и препоръката обаче е да се слага възможно най-рано, защото именно бебетата са най-уязвими.
Трябва само да намерите лекар, който да я сложи и да я поръчате в аптеката. Аналогично е при ваксините срещи варицела, която се слага над годинка. Същото е и при ЧПВ, която е от 9 години нагоре и е безплатна за момичета, а от догодина обещават, че ще включат и момчетата да са включени в програмата. Препоръчително е се поставят от личния лекар или педиатър, но за съжаление все още има доста лекари, които по редица причини не искат да слагат препоръчителните от министерството ваксини. Понякога е от незнание, понякога от предразсъдъци, понякога от мързел, но най-често се извиняват от липса на количества или че процедурата ги спирала или какво ли не. Ако сте в София, препоръчвам педиатъра д-р Атанасов, който дава съвети зарежда сам някои ваксини, за да не се налага да ходите по аптеките. Ако може да препоръчате други, особено извън София, пишете в коментарите.
Когато стана време да ваксинираме дъщеря ми, решихме да сложим Нименрикс и Бексеро. Втората я поръчах от гръцката аптека Промахон. Предполагам, че има и други, но тази ми препоръчаха и вече за 4-ти път поръчвам различни неща. Заедно с тази ваксина поръчах и отделна ваксина за хепатит А (Хаврикс 720 в случая), защото не се намираше поне тогава в България и исках да имунизирам децата. Така и намалих разходите за транспорт. Процесът е следния:
Ваксините се изпращат в хладилна кутия от стиропор, в която са поставени замразени хладилни елементи. По пътя кутиите се държат в хладилни камиони, а като пристигнат в хладилни камери. Разпитах преди първата доставка и споделиха, че редовно правят тестове на качеството на доставчика – изпращат такива пратки с апарат вътре и при получаване проверяват дали всичко е пристигнало добре и е било под нужната температура през цялото време на база отчитанията. При няколко доставки до сега хладилните елементи не са били размразени, т.е. температурата е била ниска.
В София може да доставят на място, но аз предпочитах да взема от офиса на куриера, който тогава беше в Дружба. Извън София мисля, че имаше още 1 ден за доставка и е до адрес. Всичко това струва допълнителни разходи за доставка, но не помня да е било повече от 20 лв. Изпращане на хладилната чанта се случва само в понеделник до четвъртък, за да не престоява в склад през почивни дни. Извън София може да махат и четвъртъка със същата цел, но е добре да се уговори с тях при поръчката. На база на това може да се ориентирате кога да направите час на лекаря.
Въпреки, че получавате хладилната чанта, препоръчвам да държите ваксините в хладилника веднага след изваждането им до момента, в който дойде време за прегледа и имунизацията. Така, в случай, че детето хване някой вирус междувременно, може да отложите часа при лекаря. Не ги вадете междувременно и ако хладилника ви има склонност за замразява неща, не ги допирайте до стените. Някои от хладилните елементи в пратките впрочем все още ги пазя и използвам за моите хладилни чанти.
До сега не съм чувал за забавени пратки, проблем при охлаждането или качеството на ваксините. Преди масово се взимаха ваксини за ЧПВ предпазващи от повече щамове от Гърция по същия начин, но откакто са налични и покрити в България, това не е нужно. Ако имате опит с други такива аптеки, както и лекари поставящи такива ваксини, споделете в коментарите. Ако искате да не се налагат такива еквилибристики, за да осигурим сигурна превенция на децата си, пишете на министерството на здравеопазването да включат Бексеро в регистъра на пределните цени и да се търси съдействие за вноса ѝ, както и да я включат заедно с другата срещу менингококи в списъка с безплатните ваксини. Най-добре би било тези двете заедно с другите срещу варицела и ЧПВ в задължителния календар – нещо, което отдавна се е случило в други европейски страни, резултатите от които съм коментирал вече.
Може също да прочетете как да си извадите лесно и изцяло дистанционно Европейска здравна карта и чип за тол-станциите в Гърция.
The post Как поръчах ваксина срещу менингит от Гърция? first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/sama/
Като тъмен орач
из небесните краища.
Като люлка,
която отдавна е счупена.
А детето е паднало
нейде в реката.
Сама
като суша и слънце,
които изгарят.
Сама.
Няма облак
и морето се гърчи,
а на дъното
скачат жадни
нещастните риби.
И на тласъци
дишат живота.
Сама.
Те си тръгнаха
вчера.
И един бе останал,
ала нямаше въздух.
И се просна
сред мъртвите.
Кой сега ще извика
Бог и Ангел –
да поправят Земята.
Да се вслушат
в звездите.
И да тръгнат
нанякъде.
Иде вятър
и облаци носи.
Ще възкръсне ли
тази земя.
Ще растат ли
треви и дървета.
Аз съм тъмно
сама.
И стоя
под дъжда.
И му се радвам.
Рада Александрова
Рада Александрова (р. 1943, Свиленград) е поетеса, писателка, авторка на пиеси, журналистка. Има над 15 поетични книги, между които „Златните момичета“ (1972), „Невъзможно бягство“ (1975), „Камък“ (1985), „ Зимна роза“ (1989), „Беше зима и лято" (1997), „Свидетели на свечеряването“ (2020). Авторка е на романите „Всяка вечер е петък“ и „Другият“; на книгата за деца „За Айя и други разкази“; на пиесите „Полегати дъждове“, „Леон“, „Всичко се сбъдва“, „Ангелът“, „Отсрещният бряг на щастието“. Превеждана е на много езици.
Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.
Post Syndicated from Зорница Христова original https://www.toest.bg/po-bukvite-petrov-williams/
София: Издателство за поезия ДА, 2025
Поезия, която не е нито докрай проходима, нито ребусна; образите са ярки, дилънтомасовски на места, но не са просто „находки“ на литературен фовизъм. Не можеш да ги „разшифроваш“ до разказни изречения, до твърдения в някакъв друг жанр, но в тях няма нищо декоративно; те не са празни означаеми.
Функцията им е по-скоро да работят с онези пластове на съзнанието, които предхождат думите, с чувството, но и с предчувствието. А също и с нещо, което мога да нарека само пред-знание. С когнитивния усет за състоянието на света и на собственото си участие в него.
„Отвън“ или „отвътре“ е тази поезия, попита един приятел, докато му тиках в ръцете стихосбирката. Сега мога да му отговоря: тези стихотворения са като лента на Мьобиус: не късат защитната преграда между нас и това, което се случва „на другите“, на „злощастната“, която някой е трябвало да предупреди още в меките години на наивния ѝ бретон, преградата продължава да съществува, просто ние се оказваме от другата ѝ страна, просто никога не е имало две страни.
Непрекъснато се оказва, че онова другото всъщност сме ние; както родителите говорят за „едно друго детенце“, ако ги хванеш да говорят за теб. Други стихотворения подхващат директен разговор: говорят на едно „ти“, което обаче никога не е едно и също. В „Имаше НЛО над Златните мостове“ това „ти“ придобива очертанията на любима; в други сякаш е бележка към себе си –
Ти, който спечели играта на криеница преди 15 години;
трети говорят на конкретен човек, на човек, чиито сили го напускат, говорят с милост и обич, и без снизхождение, говорят, както се премълчава. Твърдя, че „Имаш болка срещу всяко лекарство“ може да се нареди до „Не си отивай кротко в тъмнината“ и че двете се отнасят за един и същ човек с различни имена.
Твърдя също, че „пред-знанието“ в тази стихосбирка на Никола Петров носи нашите страхове и имплицитни вини в разлюления свят, болезнената ни неспособност да дадем закрила („Не мога да те защитя“, но и „Развличат се дори обречените“). Носи и страха от самите себе си, от тъмното, което расте вътре в нас (тъмната сянка в „Лампата зад теб те прави силует“), стоманената захапка в „Какво посяхме в дланите си, цвете да поникне“, самите ние като хищни обитатели на добронамерени проекти („Архитектите“). Копнее за невинността и се ужасява от нейната незащитимост до отказ от нея („Където е невинността, да няма смърт, където е смъртта, да няма невинност“).
Книга, която припомня на какво е способна поезията във времена, които не се побират в езика. Безспорна книга.
превод от английски Евгения Панчева, София: изд. „Лист“, 2024
Две от трите пиеси в този том са сред най-обичаните от всеки с поглед към театъра; техните чупливи и властни, ранимо-агресивни герои хващат някакъв
„Трамвай Желание“ и „Стъклената менажерия“ са отправна точка за театъра и въобще за литературата по света и не ми е по мярка да ги представям. Третата пиеса от този том обаче ми беше непозната.
„Френският квартал“ е нещо като работни бележки по превръщането на Томас Ланиър Уилямс в Тенеси Уилямс. Нещо като making of. Отнася се до първите години на писателя в Ню Орлиънс – тогава 27-годишен, непознат и несигурен. Le Vieux Carre, както наричали квартала, очаровал момчето, израснало с отсъстващ баща и пуритански настроена майка. Бохемският дух го увличал и плашел, както плаши свободата, бил опияняващо красив, а телата, в които бил въплътен – неумолимо обречени. Носел със себе си готови сюжети, сюжетите на живия живот: когато възмутената хазяйка излива тенджера с вряла вода през дъските, за да попари участниците в оргията долу, и това става пред очите ти, не можеш да си го доизмислиш. Когато постоянно ти връщат ръкописите, докато наоколо гаснат подобни на теб артистични неудачници, когато се чудиш кое средство за изкарване на прехраната ще е по-малък компромис с честта ти, когато броиш за артистична победа, че си измислил рекламното изречение на кръчмата към пансиона – нямаш друг избор, освен да запишеш всичко това, да го превърнеш в суровина за пиеси. Ако си Тенеси Уилямс.
Найтингейл: Даже и Господ има морални задължения, нали?… А, нали?
Писателят: Мисля, че моралът е човешко изобретение, което Той пренебрегва не по-малко успешно от самите нас.
Целият текст се поклаща между описание и измислица, Уилямс вмъква и себе си като герой, а действието постепенно започва да се прожектира върху неговото съзнание. Докато не угасне със заключителния монолог:
Те изчезват зад мен. Отиват си. Хората, които си познавал на определени места, го правят… отиват си, когато и ти си отиваш. Земята сякаш ги поглъща, стените ги поемат като влага, остават с теб само като призраци; гласовете им са ехо, притихващо, но незабравимо.
Героите на Тенеси в тази пиеса са уязвими в по-физически смисъл от тези в класическите му текстове. Ако в едно от стихотворенията на Никола Петров се говори за „вълчи сенки“ по лицата, тук има буквално вълци, озверелите кучета на някакъв мафиот, готови да разкъсат този крехък и чувствен свят. Подобен може би на света на „Кабаре“ и на много места по света сега, когато несъвършената, несигурна, копнееща, тревожна, страстна, уязвима и насъщна творческа свобода е все по-силно заплашвана. Дано този свят не си отива.
Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталозите на „Издателство за поезия ДА“, „Лист“ и няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.
В емблематичната си колонка, започната още през 2008 г. във в-к „Култура“, Марин Бодаков ни представяше нови литературни заглавия и питаше с какво точно тези книги ни променят. Вярваме, че е важно тази рубрика да продължи. От човек до човек, с нова книга в ръка.
Post Syndicated from Cliff Robinson original https://www.servethehome.com/the-nvidia-rubin-nvl576-kyber-midplane-is-huge/
The NVIDIA Kyber midplane for the Rubin NVL576 generation is huge, requiring system design beyond traditional blade servers
The post The NVIDIA Rubin NVL576 Kyber Midplane is Huge appeared first on ServeTheHome.
Post Syndicated from The Atlantic original https://www.youtube.com/watch?v=gwCjUE-NUW4
Post Syndicated from The Atlantic original https://www.youtube.com/watch?v=OXkG8Kqxhwk
Post Syndicated from The History Guy: History Deserves to Be Remembered original https://www.youtube.com/watch?v=vf0NIL_YeQI
Post Syndicated from xkcd.com original https://xkcd.com/3069/
Post Syndicated from Eric Johnson original https://aws.amazon.com/blogs/compute/simplifying-private-api-integrations-with-amazon-eventbridge-and-aws-step-functions-2/
This blog written by Pawan Puthran, Principal Specialist TAM, Serverless and Vamsi Vikash Ankam, Senior Serverless Solutions Architect.
In December 2024, AWS announced that Amazon EventBridge and AWS Step Functions support integration with private APIs using AWS PrivateLink and Amazon VPC Lattice. This feature allows users to integrate applications seamlessly across private networks, on-premises infrastructure, and cloud platforms. It provides operational simplicity, enabling secure and controlled communication between services within a Virtual Private Cloud (VPC). This blog post explores how to leverage this new capability to integrate Step Functions with private APIs, making application interactions across private networks more efficient and secure.
Private integrations are essential for secure communication between cloud services within a VPC. As organizations modernize their applications in the cloud, they often need to integrate existing systems with private network environments. EventBridge and Step Functions previously needed proxies to send events to HTTPS applications. These proxies, such as AWS Lambda or Amazon Simple Queue Service (Amazon SQS), delivered events to applications running on Amazon Elastic Compute Cloud (Amazon EC2), Amazon Elastic Kubernetes Service (Amazon EKS), or Amazon Elastic Container Service (Amazon ECS). Now, users can directly invoke private HTTPS-based endpoints running within their VPC using EventBridge and Step Functions.
This new capability offers several key benefits:
EventBridge and Step Functions use new capabilities of PrivateLink and VPC Lattice, Resource Gateway and Resource Configuration, to facilitate secure network connectivity to services and resources inside of a VPC. To establish the private connectivity, you need the following components:
To illustrate how Step Functions invoke private HTTPS APIs, consider the following workflow that classifies product reviews as fake or real.
Figure 1: Step Functions workflow calling private HTTPS-based endpoint running in AWS Fargate
In real-world scenarios, this includes analyzing text patterns, user behavior, and linguistic cues to determine the authenticity of each review. Suspicious reviews are automatically flagged by building customized workflows to maintain the integrity of the product feedback system.
Before configuring the private integration, create an Amazon Route53 public hosted zone with a registered domain (such as api.com), and an AWS Certificate Manager (ACM) certificate corresponding to the domain. While Amazon Route53 private hosted zones is currently not supported, utilizing public hosted zones resolves the domain name to a private IP address, accessible only from within the VPC.
This post includes a sample application and deployment instructions. For complete details, refer to the README.
In this scenario, the Step Functions, EventBridge connections, and private resources reside in the same account, as shown in the following figure
Figure 2: Overview of a single account setup with Step Functions workflow and private API in the same account
You can use the following payload to test the Step Functions execution:
{
"items": [
{
"asin": "B000FA64PA",
"helpful": [ 0, 0],
"overall": 5,
"reviewText": "Darth Maul working under cloak of darkness committing sabotage now that is a story worth reading many times over. Great story.",
"reviewTime": "10 11, 2013",
"unixReviewTime": 1381449600
},
{
"asin": "B000F83SZQ",
"helpful": [ 1, 1],
"overall": 4,
"reviewText": "Never heard of Amy Brewster. But I don't need to like Amy Brewster to like this book. Actually, Amy Brewster is a sidekick in this story, who added mystery to the story not the one resolved it. The story brings back the old times, simple life, simple people, and straight relationships.",
"reviewTime": "03 22, 2014",
"unixReviewTime": 1395446400
}
]
}The following figure shows the Step Functions execution where the review is classified as real and successfully invokes the private HTTPS endpoint.
Figure 3: Step Functions execution classifying the product reviews as real and successfully invoking the private API
In this scenario, all the private resources reside in Account A. The Step Functions and EventBridge Connections reside in Account B. The cross-account resource sharing is powered by AWS RAM, as shown in the following figure.
Figure 4: Cross-account setup
Following the creation of the Resource Gateway and the Resource Configuration, as described in the previous section, configure the resource share using AWS RAM in Account A.
Enterprises with distributed development teams operate across multiple AWS accounts. The setup described above enables secure cross-account access to VPC resources.
EventBridge now publishes change in the state events for new or existing connections. This is useful when taking actions on state changes or for troubleshooting purposes. The following example shows the state change events published for Connection Authorized and Connection Activated.
Figure 5: EventBridge connections state change
The new integration allows Amazon EventBridge and AWS Step Functions to integrate with private APIs, powered by AWS PrivateLink and Amazon VPC Lattice. Users can integrate legacy on-premises systems with cloud-native applications using event-driven architectures and workflow orchestration. The integration helps enterprises modernize distributed applications across public and private networks, enabling faster innovation, higher performance, and lower costs by eliminating the need for custom networking or integration code.
For more details, refer to the EventBridge and Step Functions documentation. Check out this video on setting up integrations with EventBridge and Step Functions. Get the sample code used in this post from this GitHub repository.
To expand your serverless knowledge, visit Serverless Land.
Post Syndicated from jzb original https://lwn.net/Articles/1015649/
Ubuntu 23.10 and 24.04 LTS introduced a feature using AppArmor to
restrict access to user namespaces. Qualys has reported
three ways to bypass AppArmor’s restrictions and enable local users to
gain full administrative capabilities within a user namespace. Ubuntu
has followed up with a post
that explains the namespace-restriction feature in detail, and says
these bypasses do not constitute security vulnerabilities.
While a superficial observation of the application of user namespaces may indicate privileged (root level) access, this is a fictitious state that is operating as expected, with access control still mapped to the real (root namespace) user’s permissions. As such, these bypasses do not enable more access than what the default Linux kernel
unprivileged user namespace feature allows in most Linux
distributions. They do, however, demonstrate limitations that we are
looking to address in order to strengthen existing protections against
as-of-yet-unknown Linux kernel vulnerabilities.
LWN covered Ubuntu 24.04 LTS last May.
Post Syndicated from daroc original https://lwn.net/Articles/1015636/
One recurring criticism of Rust has been that the language has no official specification. This is a barrier to adoption in some safety-conscious organizations, as well as to writing alternate language implementations. Now, the Rust project has
announced
that it will be adopting the
Ferrocene Language Specification (FLS) developed by
Ferrous Systems and maintaining it as part of the core project. While this may not satisfy die-hard standardization-process enthusiasts, it’s a step toward removing another barrier to using Rust in safety-critical systems.
It’s in that light that we’re pleased to announce that we’ll be adopting the FLS into the Rust Project as part of our ongoing specification efforts. This adoption is being made possible by the gracious donation of the FLS by Ferrous Systems. We’re grateful to them for the work they’ve done in assembling the FLS, in making it fit for qualification purposes, in promoting its use and the use of Rust generally in safety-critical industries, and now, for working with us to take the next step and to bring the FLS into the Project.
Post Syndicated from Sébastien Stormacq original https://aws.amazon.com/blogs/aws/accelerating-ci-with-aws-codebuild-parallel-test-execution-now-available/
I’m excited to announce that AWS CodeBuild now supports parallel test execution, so you can run your test suites concurrently and reduce build times significantly.
With the demo project I wrote for this post, the total test time went down from 35 minutes to six minutes, including the time to provision the environments. These two screenshots from the AWS Management Console show the difference.
Sequential execution of the test suite
Parallel execution of the test suite
Very long test times pose a significant challenge when running continuous integration (CI) at scale. As projects grow in complexity and team size, the time required to execute comprehensive test suites can increase dramatically, leading to extended pipeline execution times. This not only delays the delivery of new features and bug fixes, but also hampers developer productivity by forcing them to wait for build results before proceeding with their tasks. I have experienced pipelines that took up to 60 minutes to run, only to fail at the last step, requiring a complete rerun and further delays. These lengthy cycles can erode developer trust in the CI process, contribute to frustration, and ultimately slow down the entire software delivery cycle. Moreover, long-running tests can lead to resource contention, increased costs because of wasted computing power, and reduced overall efficiency of the development process.
With parallel test execution in CodeBuild, you can now run your tests concurrently across multiple build compute environments. This feature implements a sharding approach where each build node independently executes a subset of your test suite. CodeBuild provides environment variables that identify the current node number and the total number of nodes, which are used to determine which tests each node should run. There is no control build node or coordination between nodes at build time—each node operates independently to execute its assigned portion of your tests.
To enable test splitting, configure the batch fanout section in your buildspec.xml, specifying the desired parallelism level and other relevant parameters. Additionally, use the codebuild-tests-run utility in your build step, along with the appropriate test commands and the chosen splitting method.
The tests are split based on the sharding strategy you specify. codebuild-tests-run offers two sharding strategies:
CodeBuild supports automatic merging of test reports when running tests in parallel. With automatic test report merging, CodeBuild consolidates tests reports into a single test summary, simplifying result analysis. The merged report includes aggregated pass/fail statuses, test durations, and failure details, reducing the need for manual report processing. You can view the merged results in the CodeBuild console, retrieve them using the AWS Command Line Interface (AWS CLI), or integrate them with other reporting tools to streamline test analysis.
Let’s look at how it works
Let me demonstrate how to implement parallel testing in a project. For this demo, I created a very basic Python project with hundreds of tests. To speed things up, I asked Amazon Q Developer on the command line to create a project and 1,800 test cases. Each test case is in a separate file and takes one second to complete. Running all tests in a sequence requires 30 minutes, excluding the time to provision the environment.
In this demo, I run the test suite on ten compute environments in parallel and measure how long it takes to run the suite.
To do so, I added a buildspec.yml file to my project.
version: 0.2
batch:
fast-fail: false
build-fanout:
parallelism: 10 # ten runtime environments
ignore-failure: false
phases:
install:
commands:
- echo 'Installing Python dependencies'
- dnf install -y python3 python3-pip
- pip3 install --upgrade pip
- pip3 install pytest
build:
commands:
- echo 'Running Python Tests'
- |
codebuild-tests-run \
--test-command 'python -m pytest --junitxml=report/test_report.xml' \
--files-search "codebuild-glob-search 'tests/test_*.py'" \
--sharding-strategy 'equal-distribution'
post_build:
commands:
- echo "Test execution completed"
reports:
pytest_reports:
files:
- "*.xml"
base-directory: "report"
file-format: JUNITXML There are three parts to highlight in the YAML file.
First, there’s a build-fanout section under batch. The parallelism command tells CodeBuild how many test environments to run in parallel. The ignore-failure command indicates if failure in any of the fanout build tasks can be ignored.
Second, I use the pre-installed codebuild-tests-run command to run my tests.
This command receives the complete list of test files and decides which of the tests must be run on the current node.
sharding-strategy argument to choose between equally distributed or stable distribution as I explain above.files-search argument to pass all the files that are candidates for a run. We recommend to use the provided codebuild-glob-search command for performance reasons, but any file search tool, such as find(1), will work.test-command argument.Lastly, the reports section instructs CodeBuild to collect and merge the test reports on each node.
Then, I open the CodeBuild console to create a project and a batch build configuration for this project. There’s nothing new here, so I’ll spare you the details. The documentation has all the details to get you started. Parallel testing works on batch builds. Make sure to configure your project to run in batch.
Now, I’m ready to trigger an execution of the test suite. I can commit new code on my GitHub repository or trigger the build in the console.
After a few minutes, I see a status report of the different steps of the build; with a status for each test environment or shard.
When the test is complete, I select the Reports tab to access the merged test reports.
The Reports section aggregates all test data from all shards and keeps the history for all builds. I select my most recent build in the Report history section to access the detailed report.
As expected, I can see the aggregated and the individual status for each of my 1,800 test cases. In this demo, they’re all passing, and the report is green.
The 1,800 tests of the demo project take one second each to complete. When I run this test suite sequentially, it took 35 minutes to complete. When I run the test suite in parallel on ten compute environments, it took six minutes to complete, including the time to provision the environments. The parallel run took 17.1 percent of the time of the sequential run. Actual numbers will vary with your projects.
Additional things to know
This new capability is compatible with all testing frameworks. The documentation includes examples for Django, Elixir, Go, Java (Maven), Javascript (Jest), Kotlin, PHPUnit, Pytest, Ruby (Cucumber), and Ruby (RSpec).
For test frameworks that don’t accept space-separated lists, the codebuild-tests-run CLI provides a flexible alternative through the CODEBUILD_CURRENT_SHARD_FILES environment variable. This variable contains a newline-separated list of test file paths for the current build shard. You can use it to adapt to different test framework requirements and format test file names.
You can further customize how tests are split across environments by writing your own sharding script and using the CODEBUILD_BATCH_BUILD_IDENTIFIER environment variable, which is automatically set in each build. You can use this technique to implement framework-specific parallelization or optimization.
Pricing and availability
With parallel test execution, you can now complete your test suites in a fraction of the time previously required, accelerating your development cycle and improving your team’s productivity. The demo project I created to illustrate this post consumes 18.7 percent of the time of a sequential build.
Parallel test execution is available on all three compute modes offered by CodeBuild: on-demand, reserved capacity, and AWS Lambda compute.
This capability is available today in all AWS Regions where CodeBuild is offered, with no additional cost beyond the standard CodeBuild pricing for the compute resources used.
I invite you to try parallel test execution in CodeBuild today. Visit the AWS CodeBuild documentation to learn more and get started with parallelizing your tests.
PS: Here’s the prompt I used to create the demo application and its test suite: “I’m writing a blog post to announce codebuild parallel testing. Write a very simple python app that has hundreds of tests, each test in a separate test file. Each test takes one second to complete.”
How is the News Blog doing? Take this 1 minute survey!
(This survey is hosted by an external company. AWS handles your information as described in the AWS Privacy Notice. AWS will own the data gathered via this survey and will not share the information collected with survey respondents.)